Да бъдеш млад учител в България изисква не само любов към децата, но и доста смелост и приключенски дух. В Образователен център „Междучасие” от години подкрепяме младите хора, избрали да се отдадат на тази благородна професия, а те ни се отблагодаряват с усмивките и успехите на техните ученици.
Представяме ви г-н Петър Алексиев (Български език и литература 5, 6 и 7 клас)
Лексикон
Име: Петър Алексиев
Преподавател по: БЕЛ
Преподава в: Образователен център “Междучасие”, 32. СОУ с изучаване на чужди езици “Св. Климент Охридски”
Ако някой направи филм за Вашия живот като учител, в кой жанр би бил той? Приключенски, пълен с неочаквани обрати
Отзиви от родители за работата на г-н Петър Алексиев в Образователен център “Междучасие”
Г-н Петър Алексиев никога не пропуска възможност да накара учениците си да се поупражняват в писане. Когато го помолихме за кратко представяне, той веднага даде тази задача за домашно. Децата го определят като „супер готин!”, дори когато дава дълги домашни и често изпитва. Той е „безпристрастен и добър учител, понякога строг”, освен това е „доста амбициозен, пътува доста по света”, но най-вече е „реализирал детската си мечта, а именно работата си с нас – децата”.
В Образователен център „Междучасие” г-н Алексиев преподава Български език и литература на ученици от 5, 6, и 7 клас. С нестандартния си подход, той спечелва децата и ги запалва да четат книги и да обичат литературата. За него една майка ни писа: „Моят син от неграмотен и слаб ученик се превърна за няма и година в почти отличник по всички предмети, благодарение на знанията и разбирането на материала, които му предостави господин Алексиев. (…) Дано повече преподаватели да са като него, за да не загива образованието ни!”
Междучасие (М): Г-н Алексиев, какво Ви накара да позволите на учениците си да Ви представят?
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Не обичам да говоря и пиша за себе си, а когато го споделих с децата, те ми признаха, че и на тях би им било доста трудно да го направят. Едно нестандартно и трудно домашно е много ценно в моята работа, защото приковава вниманието на децата и ги кара да упражняват важни езикови умения, затова се възползвах от възможността да разбера и те как ме оценяват.
М: Беше ли Ви страх какво ще напишат?
г-н П. А.: Първоначално се притеснявах, че нещата, които ще напишат, няма да са много искрени, защото ще бъдат с идеята да ми се харесат, но кратките им есета „Оценка на моя учител” се получиха доста интересни и непринудени. Децата разказваха истории от нашите занятия и ежедневието си, за отношенията между тях, за невежеството и предразсъдъците и за това как един учител, който „има по-странен начин на преподаване от предишните ми учители по български език и литература”, се стреми да им помогне да се борят с тях. Почувствах се в Училището с необикновените деца, където фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното.
М: Звучи като мечтата на всеки преподавател. Как вдъхновявате децата да пишат свободно и с толкова въображение?
г-н П. А.: Казват, че посредственият учител разказва, добрият учител обяснява, а великият учител вдъхновява. Не си позволявам да държа дълги скучни лекции и се старая да не разказвам. Децата са естествено ученолюбиви, но не е лесно да събудиш интереса им. Според мен един добър урок с децата се дължи на 1/3 солидна подготовка и 2/3 чист театър!
М: Преподавате и на седмокласници, които са все по-натоварени и стресирани заради важните изпити накрая на годината. Кое най-много затруднява децата в седми клас? Дайте съвет на децата как да атакуват трудностите.
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Писането на теза и създаването на преразказ са най-големите противници в битките на седмокласниците. Но не е нужно да водят войни или да ги атакуват. Едни от най-големите успехи в историята са постигнати чрез методите на дипломацията и търпението. Затова, деца, вслушвайте се във вашите предводители – учителите и с повече търпение и упоритост заедно ще се научим на тези и още много неща. Животът като цяло е състезание, а за да успееш е необходимо постоянство, отговорност и творчески бунт. Старая се да обясня на децата, че както в уроците, така и в живота неуспехите не са фатални, а успехът не е финален!
М: А кой е най-важният съвет, който давате на родителите на вашите ученици?
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Не знам дали е съвет, но още при първата ми среща с родителите искам те да са наясно с едно нещо – обучението е двустранен процес! В работата с децата участваме и ние учителите, но и децата, подпомагани от своите родители. Стремя се да запаля интереса на децата, така че да учат най-добре сами, но без усилие от тяхна страна не става. Другият ми съвет към родителите е да се стараят да преценяват възможностите и силните страни на своето дете. Най-добрите резултати постигат деца, които са насърчавани да се развиват, а не насилвани да изпълняват някаква прекалено строга програма. Несъобразените родителски амбиции могат да комплексират децата за цял живот и те просто да решат, че не са добри по един или друг предмет.
М: Какво ви изненадва най-много в децата на „Междучасие” тази година?
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Изненадва ме и ми харесва бунтът на мисълта им и готовността им да отстояват позицията си.
М: Използвате ли он-лайн ресурси в работата си? Как? Защо?
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Използвам, те са задължителни за времето, в което живеем, а Образователен център “Междучасие” предлага идеалната възможност чрез сайта изпитай.ме!
М: Когато след години пишете мемоарите си, как бихте описали своите ученици в “Междучасие”?
Г-н Петър Алексиев (г-н П. А.): Човек не остарява, докато мечтите му са повече от спомените! Затова не предвиждам да пиша мемоари, учениците не са били и никога няма да бъдат само спомен!